За да можем да се смеем,
крием болката, сълзите.
За да можем да живеем,
губим себе си в тълпите...

Чужди на света родени,
бродим, губиме мечти.
Сляпо гониме победи
в предрешените игри.

Топли ни тъгата чужда,
чуждият успех гневи!
Все целиме лично благо,
все се лъжем за пари!

Все сме в крачка, все търчиме,
няма време да поспрем.
Да се отдадем на радост,

обич някому дадем.

Няма да поспрем, да пеем,
няма чуем нежен звук.
И живота си не ще живеем,
вече дали го на друг...