9 nov 2016, 17:58  

Излъжи ме

  Poesía » Otra
425 1 5

Излъжи ме, че моята душа

ще намери другаде живот,

самотен гълъб на площад

в камък ще прозре любов.

 

Излъжи, че лудите мечти

литват с ангелска надежда,

душата ми не казва "СПРИ" –

слепец със нея би прогледнал.

 

В мъгла и сън дъга ще види,

а птиците ще пеят като хора.

Прости душа, не ми се свидиш

икони живи срещам, като Бога.

 

На лудият, по-искрен от дете,

кажи мъдрец ли даде му душа?

Случайно ли, усмихва се на мен?

Четирипръсто. Стиснал самота.

 

Светица е. Проси пред църква.

Отче,човешко ли е да я гониш?

Признай си за душата Юдска!

Восъчно капе, слабее и моли.

 

А ти народе, не позна ли Юда?

Или стана негов съучастник?

Бедняшка служба за заблуда.

Дали... изкъпахме вината си?

 

Вярвам, че утре моята душа 
ще намери по-добър живот,

но първо трябва да я усмиря,

да вижда във предателя Любов!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Творбата има нужда от редакция,според мен,много е дълга,но понеже действам спонтанно я публикувах набързо.Благодаря за топлите коментари!
  • Хареса ми!
  • !!!
  • "...душата ми не казва "СПРИ" –...
    В мъгла и сън дъга ще види,
    а птиците ще пеят като хора.
    Прости душа, не ми се свидиш
    икони живи срещам, като Бога."

    Олицетворяващо творбата поетично ОКО. Душата следва да се прости с Девата на изконната си същност, за да се слее с Другостта. В това е тайнството на любовта. Философско-поетична лирика с дълбок подтекст. Поздравление, Силвия!
  • Харесах! Силен финал!
    "Вярвам, че утре моята душа
    ще намери по-добър живот,
    но първо трябва да я усмиря,
    да вижда във предателя Любов!"

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...