24 nov 2006, 14:40

Измама? 

  Poesía
627 0 3
С прекършени крила
разнежена,красива.
Остави ме така,
душата си отива!

Умираща от болка
пред прага на нощта.
Кажи ми още колко.
Ще оцелея ли сама?

И спомени горчиви
превземат мисълта ми.
В нощите красиви-
лъжа била е любовта ни!

Потъвам във морето,
не искам да живея!
Отивам там където
за теб не ще копнея!

© Мони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • СТРАХОТНО Е, Муки! Браво!!! ()()() Май любовта наистина е само болка...
    "Потъвам във морето,
    не искам да живея!
    Отивам там където
    за теб не ще копнея!" - нямам думи... Знаеш, че много си те обичам!!!
  • Живей за себе си!!! Тъжен стих!
  • отчаянието не е решение. когато човек обича, е длъжен да се бори докрай за любовта си.
Propuestas
: ??:??