24 nov 2006, 14:40

Измама?

Poesía

993 0 3

С прекършени крила
разнежена,красива.
Остави ме така,
душата си отива!

Умираща от болка
пред прага на нощта.
Кажи ми още колко.
Ще оцелея ли сама?

И спомени горчиви
превземат мисълта ми.
В нощите красиви-
лъжа била е любовта ни!

Потъвам във морето,
не искам да живея!
Отивам там където
за теб не ще копнея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

abandoned_girl (Петя Терзийска)

СТРАХОТНО Е, Муки! Браво!!! ()()() Май любовта наистина е само болка...
"Потъвам във морето,
не искам да живея!
Отивам там където
за теб не ще копнея!" - нямам думи... Знаеш, че много си те обичам!!!

2006-11-25T00:32:46+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Живей за себе си!!! Тъжен стих!

2006-11-24T19:00:57+02:00
изречена (Мая Попова)

отчаянието не е решение. когато човек обича, е длъжен да се бори докрай за любовта си.

2006-11-24T14:46:52+02:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0