24 nov 2006, 14:40

Измама?

  Poesía
994 0 3
С прекършени крила
разнежена,красива.
Остави ме така,
душата си отива!

Умираща от болка
пред прага на нощта.
Кажи ми още колко.
Ще оцелея ли сама?

И спомени горчиви
превземат мисълта ми.
В нощите красиви-
лъжа била е любовта ни!

Потъвам във морето,
не искам да живея!
Отивам там където
за теб не ще копнея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • СТРАХОТНО Е, Муки! Браво!!! ()()() Май любовта наистина е само болка...
    "Потъвам във морето,
    не искам да живея!
    Отивам там където
    за теб не ще копнея!" - нямам думи... Знаеш, че много си те обичам!!!
  • Живей за себе си!!! Тъжен стих!
  • отчаянието не е решение. когато човек обича, е длъжен да се бори докрай за любовта си.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...