Nov 24, 2006, 2:40 PM

Измама?

  Poetry
998 0 3
С прекършени крила
разнежена,красива.
Остави ме така,
душата си отива!

Умираща от болка
пред прага на нощта.
Кажи ми още колко.
Ще оцелея ли сама?

И спомени горчиви
превземат мисълта ми.
В нощите красиви-
лъжа била е любовта ни!

Потъвам във морето,
не искам да живея!
Отивам там където
за теб не ще копнея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони All rights reserved.

Comments

Comments

  • СТРАХОТНО Е, Муки! Браво!!! ()()() Май любовта наистина е само болка...
    "Потъвам във морето,
    не искам да живея!
    Отивам там където
    за теб не ще копнея!" - нямам думи... Знаеш, че много си те обичам!!!
  • Живей за себе си!!! Тъжен стих!
  • отчаянието не е решение. когато човек обича, е длъжен да се бори докрай за любовта си.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....