Измама

Не ме е страх, ще призная,

за теб ще се боря до края,

света ще обиколя

и хиляди пустини ще прекося,

за да си вечно моя,

за да усети душата на боговете покоя,

дали ме обичаш, не зная,

но ще те намеря на вселената в безкрая.

По пътя ще вървя,

дори когато от твоите куршуми започна да кървя,

защото само тогава ще мога да те накажа,

че те мразя ще успея да ти кажа,

че бе за мен само поредната лъжа,

че не остави в сърцето ми следа

и сега не ме боли, когато гледам в твоите очи,

и рана в душата ми няма,

а любовта ми към тебе беше измама.

За мен ти бе просто измамница,

една жестока блудница,

на никому ненужна скитница,

в този ад една проклета грешница.

И ето, аз пред теб заставам 

с една мечта, живееща в мен,

че искам да съм с теб, признавам,

и днес, и утре, всеки следващ ден.

Поглед невярващ постоянно те следи.

Търси усмивката, създаваща мечти.

Лудост е, знам, да искам това,

но тебе желая тук и сега.

Нищо и никой не може да ме спре

да се боря да спечеля твоето сърце.

Тъй огнено е то, сякаш ще ме изгори.

Да оживея в този огън, моля, помогни.

Виж, аз ти давам моята душа

да осветява мрака на деня.

Тя, знай, на теб принадлежи,

мила моя, ти сбъдна моите мечти.

Сега ръка ти давам, за нея се хвани,

по пътя общ да тръгнем призори.

Да бъда аз до теб ти обещавам, 

сърцето си в знак на това ти подарявам.