Измамен (Истината боли)
Крадеш приятелства единни,
разбиваш чуждите мечти,
залъгваш винаги съдбите,
които ти подадоха ръка.
Ти винаги си тръгваш, ала само
си скрит зад гъстата мъгла
и рано или късно пак изникваш
да скършиш нечия душа.
Мълчиш си ти, зад маската съдбовна,
с която се роди дори,
двуличен си, аз зная, малко зло си,
което смее се над чуждия покой.
Но колкото и жертвите да бъдат,
измамен си оставаш само ти,
защото знаеш, че животът ти лъжа е
и истината най-боли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Русланов Todos los derechos reservados
