21 abr 2009, 12:39

*** (изместване)

  Poesía
796 0 6

 провокирано от :

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=164617#comments

 

Ани, благодаря!

 

 

музика:

 

http://www.youtube.com/watch?v=fW630zFA93Y&feature=related

 

 

 

 

научих се...

 

да тръгвам нощем

залезна

по първата звезда

да диря брод

 

по капки

слели се в сълза

мечти да кърпя

цял живот...

 

научих се...

 

дъждовно

да пригласям

на сламените

вопли

на скалите

 

а после

да утихвам пясъчно

в солените

прегръдки

на вълните...

 

 

***

 

очите ми...

 

като криле раздират

не гласни излияния

не скрити тайни

 

поглъщам се

самодоволно през очите

 

от огледалото

ме гледат празни...

 

 

***

 

ръцете...

 

стълбовидно

дирят брод

по нотните миражи

на звездите

 

безкръвни са...

 

незрели

като плод

отдавна не поникнал

във душите...

 

 

***

 

косите...

 

вплетени са с времето

без дъх танцуват

бездуховно

 

по-бели и по-дъхави от люляци

 

поспират в мислите ми

безтегловно...

 

 

***

 

студено е...

 

вали безкраят

на талази

ограбва мислите

мълчи

сълзи

и лази...

 

безплътно вплита се

по босите пътеки

болезнено

повлича ме

поглъща ме

 

(во веки...)

 

***

 

научих се...

 

да гледам светлината

без страх да я целувам

непорочно...

 

Научих се да чувам тишината!

 

...

 

и да прощавам се научих

слепоочно...

 

 

18.04.09

Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • очарователно и нестандартно !
  • "очите ми...
    като криле раздират
    не гласни излияния
    не скрити тайни
    поглъщам се
    самодоволно през очите
    от огледалото
    ме гледат празни..."

    Тук страшно много ми хареса!!!
    Поздравления, Бехрин!!!
  • Прескочиш ли средата,
    отвъд е хоризонта
    Трябва устрем на ръце
    да го достигнеш.
    Да следваш пътя на звездата,
    да събереш сърцето си
    и само вплела кичури във вятъра,
    ще можеш да го стигнеш.

    Прескочиш ли средата,
    пътеката ще бъде неутъпкана,
    единствено и само твоя.
    Мечтата ти
    до скоро стъпквана
    ще бъде люляк и ухание във зноя
    и само звуците на тишината
    ще те връщат
    там, където някога бушувал е пороя.

    Прескочиш ли средата,
    отдавна си научила урока,
    че устините целуват за раздяла,
    а думите са неми обещания.
    Вълната е измамлива и бяла,
    когато оставила е от брега
    единствено далечни очертания
    и всичко е прашинка спомен...

    Прескочиш ли средата
    на себе си сама ще си простила...


    http://www.youtube.com/watch?v=ijKuoVoEB84&feature=related



    Само човек познаващ и усетил цялото ми творчество може да напише това...
    Благодаря ти!



  • прекрасно...прочетох със сълзи в очите...
  • Бети, очарователно стихотворение!
    Страхотен ритъм и чувство!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...