21.04.2009 г., 12:39

*** (изместване)

801 0 6

 провокирано от :

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=164617#comments

 

Ани, благодаря!

 

 

музика:

 

http://www.youtube.com/watch?v=fW630zFA93Y&feature=related

 

 

 

 

научих се...

 

да тръгвам нощем

залезна

по първата звезда

да диря брод

 

по капки

слели се в сълза

мечти да кърпя

цял живот...

 

научих се...

 

дъждовно

да пригласям

на сламените

вопли

на скалите

 

а после

да утихвам пясъчно

в солените

прегръдки

на вълните...

 

 

***

 

очите ми...

 

като криле раздират

не гласни излияния

не скрити тайни

 

поглъщам се

самодоволно през очите

 

от огледалото

ме гледат празни...

 

 

***

 

ръцете...

 

стълбовидно

дирят брод

по нотните миражи

на звездите

 

безкръвни са...

 

незрели

като плод

отдавна не поникнал

във душите...

 

 

***

 

косите...

 

вплетени са с времето

без дъх танцуват

бездуховно

 

по-бели и по-дъхави от люляци

 

поспират в мислите ми

безтегловно...

 

 

***

 

студено е...

 

вали безкраят

на талази

ограбва мислите

мълчи

сълзи

и лази...

 

безплътно вплита се

по босите пътеки

болезнено

повлича ме

поглъща ме

 

(во веки...)

 

***

 

научих се...

 

да гледам светлината

без страх да я целувам

непорочно...

 

Научих се да чувам тишината!

 

...

 

и да прощавам се научих

слепоочно...

 

 

18.04.09

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • очарователно и нестандартно !
  • "очите ми...
    като криле раздират
    не гласни излияния
    не скрити тайни
    поглъщам се
    самодоволно през очите
    от огледалото
    ме гледат празни..."

    Тук страшно много ми хареса!!!
    Поздравления, Бехрин!!!
  • Прескочиш ли средата,
    отвъд е хоризонта
    Трябва устрем на ръце
    да го достигнеш.
    Да следваш пътя на звездата,
    да събереш сърцето си
    и само вплела кичури във вятъра,
    ще можеш да го стигнеш.

    Прескочиш ли средата,
    пътеката ще бъде неутъпкана,
    единствено и само твоя.
    Мечтата ти
    до скоро стъпквана
    ще бъде люляк и ухание във зноя
    и само звуците на тишината
    ще те връщат
    там, където някога бушувал е пороя.

    Прескочиш ли средата,
    отдавна си научила урока,
    че устините целуват за раздяла,
    а думите са неми обещания.
    Вълната е измамлива и бяла,
    когато оставила е от брега
    единствено далечни очертания
    и всичко е прашинка спомен...

    Прескочиш ли средата
    на себе си сама ще си простила...


    http://www.youtube.com/watch?v=ijKuoVoEB84&feature=related



    Само човек познаващ и усетил цялото ми творчество може да напише това...
    Благодаря ти!



  • прекрасно...прочетох със сълзи в очите...
  • Бети, очарователно стихотворение!
    Страхотен ритъм и чувство!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...