Измислен свят
Картина от илюзии рисувам,
а дланите ми тръпнещи, са четки.
И сякаш вече болката не чувствам,
погълната съм от сълзите редки.
А слънцето на лятото догаря.
Последен лъч докосва ми косите.
Соленото на гърлото ми пари
и аз отново литвам към мечтите.
Загубвам се в действителност безплътна
и нося се щастливо, нереално.
Опиянение на сладка мъка търся.
Намирам го, отпускам се фатално.
И моят свят се чупи на парчета,
когато не споделяш моят поглед.
Обръщам се към мъдрия - морето
и виждам образа си в грешен полет.
И някак твърде ясно ми е всичко,
загубила съм смисъл и причина.
Но пак се връщам мъничко по мъничко.
Уж пак съм същата, но вече съм различна...
а дланите ми тръпнещи, са четки.
И сякаш вече болката не чувствам,
погълната съм от сълзите редки.
А слънцето на лятото догаря.
Последен лъч докосва ми косите.
Соленото на гърлото ми пари
и аз отново литвам към мечтите.
Загубвам се в действителност безплътна
и нося се щастливо, нереално.
Опиянение на сладка мъка търся.
Намирам го, отпускам се фатално.
И моят свят се чупи на парчета,
когато не споделяш моят поглед.
Обръщам се към мъдрия - морето
и виждам образа си в грешен полет.
И някак твърде ясно ми е всичко,
загубила съм смисъл и причина.
Но пак се връщам мъничко по мъничко.
Уж пак съм същата, но вече съм различна...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рая Любенова Todos los derechos reservados
