16.12.2006 г., 16:59 ч.

Измислен свят 

  Поезия
838 0 8
Картина от илюзии рисувам,
а дланите ми тръпнещи, са четки.
И сякаш вече болката не чувствам,
погълната съм от сълзите редки.

А слънцето на лятото догаря.
Последен лъч докосва ми косите.
Соленото на гърлото ми пари
и аз отново литвам към мечтите.

Загубвам се в действителност безплътна
и нося се щастливо, нереално.
Опиянение на сладка мъка търся.
Намирам го, отпускам се фатално.

И моят свят се чупи на парчета,
когато не споделяш моят поглед.
Обръщам се към мъдрия - морето
и виждам образа си в грешен полет.

И някак твърде ясно ми е всичко,
загубила съм смисъл и причина.
Но пак се връщам мъничко по мъничко.
Уж пак съм същата, но вече съм различна...

© Рая Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??