11 oct 2007, 11:06

Измислен сън

  Poesía
1.2K 0 10
Догаря последната свещ
във съзнанието
чудя се дали да я изгася
и отново в мрака да се потопя
Обаче я оставих светлината
да се стели
да виждам как в стените
демоните са се слели
мебелите прокървели
безсилни
от тавана падат мислите
стерилни
във въздуха се носи
миризмата на покой
на пода ненужни отворени
усти без брой
полилей има
крушка няма
свил се е кошмарът
там и дряма
защо ли за пореден път
да не заспя в съня
сън в съня в съня
в съня...
заспал във себе си
след тежка битка
на мислите ми във студената
утроба
плуващ в лепкава
отрова
и как утрото
в света
ме върна
и в недоспалите делници
отново се опитах
да прегърна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдан Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...