11 oct 2007, 11:06

Измислен сън

  Poesía
1.2K 0 10
Догаря последната свещ
във съзнанието
чудя се дали да я изгася
и отново в мрака да се потопя
Обаче я оставих светлината
да се стели
да виждам как в стените
демоните са се слели
мебелите прокървели
безсилни
от тавана падат мислите
стерилни
във въздуха се носи
миризмата на покой
на пода ненужни отворени
усти без брой
полилей има
крушка няма
свил се е кошмарът
там и дряма
защо ли за пореден път
да не заспя в съня
сън в съня в съня
в съня...
заспал във себе си
след тежка битка
на мислите ми във студената
утроба
плуващ в лепкава
отрова
и как утрото
в света
ме върна
и в недоспалите делници
отново се опитах
да прегърна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдан Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...