Измислен сън
във съзнанието
чудя се дали да я изгася
и отново в мрака да се потопя
Обаче я оставих светлината
да се стели
да виждам как в стените
демоните са се слели
мебелите прокървели
безсилни
от тавана падат мислите
стерилни
във въздуха се носи
миризмата на покой
на пода ненужни отворени
усти без брой
полилей има
крушка няма
свил се е кошмарът
там и дряма
защо ли за пореден път
да не заспя в съня
сън в съня в съня
в съня...
заспал във себе си
след тежка битка
на мислите ми във студената
утроба
плуващ в лепкава
отрова
и как утрото
в света
ме върна
и в недоспалите делници
отново се опитах
да прегърна
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдан Николов Всички права запазени