Bonic (Богдан Николов) Bonic (Богдан Николов)
24
Oct 11, 2007, 11:06 AM

Измислен сън

  Poetry
1.2K 0 10
Догаря последната свещ
във съзнанието
чудя се дали да я изгася
и отново в мрака да се потопя
Обаче я оставих светлината
да се стели
да виждам как в стените
демоните са се слели
мебелите прокървели
безсилни
от тавана падат мислите
стерилни
във въздуха се носи
миризмата на покой
на пода ненужни отворени
усти без брой
полилей има
крушка няма
свил се е кошмарът
там и дряма
защо ли за пореден път
да не заспя в съня
сън в съня в съня
в съня...
заспал във себе си
след тежка битка
на мислите ми във студената
утроба
плуващ в лепкава
отрова
и как утрото
в света
ме върна
и в недоспалите делници
отново се опитах
да прегърна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Николов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0