Oct 11, 2007, 11:06 AM

Измислен сън

  Poetry
1.2K 0 10
Догаря последната свещ
във съзнанието
чудя се дали да я изгася
и отново в мрака да се потопя
Обаче я оставих светлината
да се стели
да виждам как в стените
демоните са се слели
мебелите прокървели
безсилни
от тавана падат мислите
стерилни
във въздуха се носи
миризмата на покой
на пода ненужни отворени
усти без брой
полилей има
крушка няма
свил се е кошмарът
там и дряма
защо ли за пореден път
да не заспя в съня
сън в съня в съня
в съня...
заспал във себе си
след тежка битка
на мислите ми във студената
утроба
плуващ в лепкава
отрова
и как утрото
в света
ме върна
и в недоспалите делници
отново се опитах
да прегърна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...