9 may 2014, 18:05

Измислена... 

  Poesía » Filosófica
670 0 9

И пак съм на тази измислена сцена,

създадена от разни студове...

Животът свирепо крещи във лицата,

аз крия видът си смутен...

Мечтите отново са тъжни завеси,

покрили са всичките дни...

 

От плач и тъпа болка, унесена,

вървя и не знам накъде...

 

Автор: Моника Стойчева

Дата: 08 май 2014 г.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??