9.05.2014 г., 18:05 ч.

Измислена... 

  Поезия » Философска
683 0 9

И пак съм на тази измислена сцена,

създадена от разни студове...

Животът свирепо крещи във лицата,

аз крия видът си смутен...

Мечтите отново са тъжни завеси,

покрили са всичките дни...

 

От плач и тъпа болка, унесена,

вървя и не знам накъде...

 

Автор: Моника Стойчева

Дата: 08 май 2014 г.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??