23 jul 2008, 23:19

Измислени Феи...

  Poesía
995 0 22

*          *          * 

 

В отговор на стиха на Бианка: 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=123624

В защита на мъжкото съсловие :))) 

 

*          *          *

 

Къде сте днес, безопашати Русалки?
Къде сте, "принцеси" в измислени дрехи?
Когато за рицаря бяхте весталки,
щом натежат железни доспехи...


 
А толкова много до вчера въртяхте се...
Разтваряхте щедро лъжливи обятия...
Парите му харчехте - пиехте - смяхте се...
Тогава бе идол - сега е проклятие...

 

Къде сте сега, когато е... в "пясъка",
бяхте гладни, а той ви хранеше,
бързо забравихте на меча му блясъка,
с който безстрашно честта ви бранеше...

 

..............................................................................................................

 

... Отвъд хоризонта Рицар самотен,
за вашата обич свел е глава,
в душата отеква - кикот страхотен,
презрян за това ли? -  че не е жена?!...

;)

 

*          *          *

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Както вече казах и на Бианка, не стигат очи, трябват сърца - влюбени и горещи!
    Поздрави и на теб Валентино!
    Огледай се и виж колко феи, весталки и принцеси има!
  • Понамини пак край моите стихове.Ще те очаква изненада!...
  • Много добър отговор Аплодисменти!!!
  • Ами какво да ти кажа Бианче - ше черпиш... хаххахаха!
  • Виждаш ли какво море от дебати се отприщи!Та даже благодарение на теб, и покрай мен наминаха...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...