23.07.2008 г., 23:19

Измислени Феи...

996 0 22

*          *          * 

 

В отговор на стиха на Бианка: 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=123624

В защита на мъжкото съсловие :))) 

 

*          *          *

 

Къде сте днес, безопашати Русалки?
Къде сте, "принцеси" в измислени дрехи?
Когато за рицаря бяхте весталки,
щом натежат железни доспехи...


 
А толкова много до вчера въртяхте се...
Разтваряхте щедро лъжливи обятия...
Парите му харчехте - пиехте - смяхте се...
Тогава бе идол - сега е проклятие...

 

Къде сте сега, когато е... в "пясъка",
бяхте гладни, а той ви хранеше,
бързо забравихте на меча му блясъка,
с който безстрашно честта ви бранеше...

 

..............................................................................................................

 

... Отвъд хоризонта Рицар самотен,
за вашата обич свел е глава,
в душата отеква - кикот страхотен,
презрян за това ли? -  че не е жена?!...

;)

 

*          *          *

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Както вече казах и на Бианка, не стигат очи, трябват сърца - влюбени и горещи!
    Поздрави и на теб Валентино!
    Огледай се и виж колко феи, весталки и принцеси има!
  • Понамини пак край моите стихове.Ще те очаква изненада!...
  • Много добър отговор Аплодисменти!!!
  • Ами какво да ти кажа Бианче - ше черпиш... хаххахаха!
  • Виждаш ли какво море от дебати се отприщи!Та даже благодарение на теб, и покрай мен наминаха...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...