Измислени пространства
Направих доста глупави неща
и те не бяха плод на любовта ми.
Навярно егоизъм бе това,
но любовта умее да прощава.
Далечните пространства са измамни.
Безкрайността събира се във мен
и твоя лик, отрекъл разстояния,
докосва мисълта ми всеки ден.
Физически сме само разделени,
божествена игра ли е това?
Душата ти, проникнала във мене,
дарява ми любов и светлина.
Очите ти ме топлят постоянно
и питам те за толкова неща,
във ритъма на нашето пиано
танцува, преродена, любовта.
Усмивката ти в мислите ми странства
и като снежнобяла самодива
нашепва за измислени пространства,
в които любовта е жива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вяра Иванова Todos los derechos reservados
