Измислени пространства

8 oct 2008, 11:28

Poesía » De amor

739 0 3

Направих доста глупави неща
и те не бяха плод на любовта ми.
Навярно егоизъм бе това,
но любовта умее да прощава.

Далечните пространства са измамни.
Безкрайността събира се във мен
и твоя лик, отрекъл разстояния,
докосва мисълта ми всеки ден.

Физически сме само разделени,
божествена игра ли е това?
Душата ти, проникнала във мене,
дарява ми любов и светлина.

Очите ти ме топлят постоянно
и питам те за толкова неща,
във ритъма на нашето пиано
танцува, преродена, любовта.

Усмивката ти в мислите ми странства
и като снежнобяла самодива
нашепва за измислени пространства,
в които любовта е жива.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

gab4o (Габи К.)

2008-10-08T12:47:51+03:00

Страхотно!Трогна ме наистина...знам какво е да си далеч от любимия...и знам че за любовта няма граници!Благодаря ти за този стих - накара ме наисина да вярвам...! Целувки!
smile666 (Вяра Иванова)

2008-10-08T12:04:34+03:00

Голямо БЛАГОДАРЯ!
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-10-08T11:52:04+03:00

Добре дошла сред нас!
Прекрасен стих!!!
Аплодирам те, Верче!