smile666 (Вяра Иванова)
4 2
8 окт. 2008 г., 11:28

Измислени пространства 

  Поэзия » Любовная
737 0 3

Направих доста глупави неща
и те не бяха плод на любовта ми.
Навярно егоизъм бе това,
но любовта умее да прощава.

Далечните пространства са измамни.
Безкрайността събира се във мен
и твоя лик, отрекъл разстояния,
докосва мисълта ми всеки ден.

Физически сме само разделени,
божествена игра ли е това?
Душата ти, проникнала във мене,
дарява ми любов и светлина.

Очите ти ме топлят постоянно
и питам те за толкова неща,
във ритъма на нашето пиано
танцува, преродена, любовта.

Усмивката ти в мислите ми странства
и като снежнобяла самодива
нашепва за измислени пространства,
в които любовта е жива.

© Вяра Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно!Трогна ме наистина...знам какво е да си далеч от любимия...и знам че за любовта няма граници!Благодаря ти за този стих - накара ме наисина да вярвам...! Целувки!

  • Голямо БЛАГОДАРЯ!
  • Добре дошла сред нас!
    Прекрасен стих!!!
    Аплодирам те, Верче!
Предложения
: ??:??