8 окт. 2008 г., 11:28
Направих доста глупави неща
и те не бяха плод на любовта ми.
Навярно егоизъм бе това,
но любовта умее да прощава.
Далечните пространства са измамни.
Безкрайността събира се във мен
и твоя лик, отрекъл разстояния,
докосва мисълта ми всеки ден.
Физически сме само разделени,
божествена игра ли е това?
Душата ти, проникнала във мене,
дарява ми любов и светлина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация