Ще си измисля някакво море.
В момента точно, много ми е нужно.
Ще бъде нежно лятно. И ще е
усмихнато и синьо-теменужено.
Ще начертая две вълни и бряг,
посипан с миди, пясък и надежда.
Любов младежка в лодка. И маяк,
който луната със едно око оглежда.
И ще разхвърля хиляди звезди
в мастилената пазва на небето.
Ще пратя и рибари. До зори
да пеят за дома и за сърцето.
Ще си издигна няколко скали -
там чайките спокойно да почиват.
И гларус, който ниско да лети,
щом нощите топейки се, заспиват.
Ще нарисувам изгрев кърваво-красив,
солени, дългокоси ветрове.
И ще напиша много весел стих
за моето измислено море.
© Деа Todos los derechos reservados