Измислено се скитам...

Poesía » De amor

1.3K 0 35

Измислено се скитам...

Без глас останах. Убих последния си крясък!

Удавих сълзите в усмивки светломаскарадни.

Направих си дворец от морска сол и пясък...

Уших си рокля от илюзии... изпепелени, празни.

От ъгъл сив извадих своята надежда.

Огледало е морето синьо - за принцеси.

Оплетох си мечти. От облак взех си прежда.

На бал отивам. Принцовете ми къде са?...

С лунен сърп отрязах в полунощ косите си.

Продадох ги... срещу любовно биле.

И в грешна приказка измислено се скитам,

където в страниците липсва твойто име.

26.02.2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

polly_polly (Поли)

Допиши го де.

2009-09-28T23:19:23+03:00
krasini (Красимира Касабова)

УБИЙСТВЕННО Е

2008-04-20T13:53:13+03:00
kohrida (Даниела)

Хай, Душка Не знаех, че можеш да плетеш А ме караш да ти плета шал! Ах, тиии Много красив стих, образен, мечтателен!
--
Редът със "светломаскарадни" ми е малко натоварен, тромав

2008-03-28T19:54:03+02:00
viktorian (Виктория Ангелова)

Ето на това му казвам аз метафори ! Страхотно!
Когато те, чета просто оставам без думи...!
Прегръщам те!

2008-03-13T12:35:55+02:00
Индиана (Криси)

Принцовете те очакват! Аплодисменти, Белоснежка!

2008-03-05T23:16:38+02:00