Измислено се скитам...
Без глас останах. Убих последния си крясък!
Удавих сълзите в усмивки светломаскарадни.
Направих си дворец от морска сол и пясък...
Уших си рокля от илюзии... изпепелени, празни.
От ъгъл сив извадих своята надежда.
Огледало е морето синьо - за принцеси.
Оплетох си мечти. От облак взех си прежда.
На бал отивам. Принцовете ми къде са?...
С лунен сърп отрязах в полунощ косите си.
Продадох ги... срещу любовно биле.
И в грешна приказка измислено се скитам,
където в страниците липсва твойто име.
26.02.2008 г.
© Гергана Шутева Всички права запазени