За всички пропилени дни,
за празните надежди,
за сънищата без мечти,
за гарите без спирки,
за лудостта и любовта,
за болката в сърцето,
за всяка дума под дъжда,
изгубена в морето…
За всичко вече ти простих,
но няма път обратно
и чашата докрай изпих,
и счупих я навярно.
Измисли някой любовта
и я дари с очарование,
но тя избяга с лекота
с вечерното сияние.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados