Измислица с криле от светлина
"Свободата е ничия."
Яна Кременска
Не би могла да бъде принадлежност
на нищо и на никого. Веригите,
дори и с имена "любов " и "нежност",
ограбват същността ѝ на богиня.
Владетелка на търсещи сърца,
по-дръзка от смъртта, от дъх по-лека,
измислица с криле от светлина,
която пази святото в човека.
Стихия е - и вятър, и вода,
не се побира в думи, в мисли дребни...
(Каква била би тази свобода,
която някой може да обсеби!?)
Носителка на звездния копнеж
да тръгна без багаж и без посока,
а времето - настръхнал таралеж,
да гледа с мен земята отвисоко.
В кръвта ми диша, храни се със стих.
(Не ми принадлежи, но ме обича.)
Напомня ми коя съм, с шепот тих -
примамлива, загадъчна и... ничия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
