Jul 14, 2015, 10:00 PM

Измислица с криле от светлина

  Poetry
918 1 12

     "Свободата е ничия."
                            Яна Кременска

 


Не би могла да бъде принадлежност
на нищо и на никого. Веригите,
дори и с имена "любов " и "нежност",
ограбват същността ѝ на богиня.

Владетелка на търсещи сърца,
по-дръзка от смъртта, от дъх по-лека,
измислица с криле от светлина,
която пази святото в човека.

Стихия е - и вятър, и вода,
не се побира в думи, в мисли дребни...
(Каква била би тази свобода,
която някой може да обсеби!?)

Носителка на звездния копнеж
да тръгна без багаж и без посока,
а времето - настръхнал таралеж,
да гледа с мен земята отвисоко.

В кръвта ми диша, храни се със стих.
(Не ми принадлежи, но ме обича.)
Напомня ми коя съм, с шепот тих -
примамлива, загадъчна и... ничия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...