Измислици

4 sept 2013, 20:35

Poesía » De amor

483 0 0

На дъб вековен в клоните
наесен слънцето се спъна,
изсипа злато, с милионите
искри душата ми разпъна!
Сред блясъка стоя, немея,
целуната от слънчеви листа…
да се разплача чак не смея...
и цяла златна съм от красота!!
Р.Д.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Измислици

Искате да прочетете повече?

Propuestas