5 ene 2014, 20:49  

Измислици

  Poesía
554 0 2

Цялата съм в рани от предателства

и душата е раздърпано платнище,

кално от измислени приятелства,

дето с думи само те разнищват...

дето само влизат във очите ти,

но докато сънуваш те убиват...

после пир устройват от сълзите ти

и мечтите ти с замах разбиват...

Клада си направих от приятелства -

нека да ме изгори, да не забравя -

да загърбя всичките предателства,

 вярата  в доброто да оставя...

Р.Д.                                        

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хората ни поднасят уроци...не губи вярата, а научи уроците! Добре уловена емоция и ритъм. Поздрав!
  • Намерих себе си в творбата ти!Болезнено познато!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...