Цялата съм в рани от предателства
и душата е раздърпано платнище,
кално от измислени приятелства,
дето с думи само те разнищват...
дето само влизат във очите ти,
но докато сънуваш те убиват...
после пир устройват от сълзите ти
и мечтите ти с замах разбиват...
Клада си направих от приятелства -
нека да ме изгори, да не забравя -
да загърбя всичките предателства,
вярата в доброто да оставя...
Р.Д.
© Румяна Димитрова Всички права запазени