Измислях ли те в нощите безсънни, подпряла длан на клюмнала глава, или те досънувах в сънищата бели, надянала през рамо сините крила. Реалното е вече тъй невероятно. Мечтаното просъска и умря... А недосънуваното клюмнало във мене, от жажда не дочака пролетта... От бялото на зимните си дрехи изплетох топлото на парещи слова, а вярността, изгубена навеки, от залеза измолва светлина. Кому са нужни вече сиви нощи, щом моята луна звезди краде? Проядена от своите надежди, душата ми не търси светове. Измислила съм те, или сънувала, кому са нужни тез лъжи безброй... Теб няма те, Любов неизмерима. Изтече през сърцето ми в порой...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Informar de una irregularidad
Por favor, avisenos si cree que alguna obra está plagiada o no cumple con el reglamento.
¡Por favor, escribanos sólo como último recurso con una indicación especifica de la irregularidad y si dispone de pruebas!
¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!
душата ми не търси светове...
!!!...