Изморих се от несбъднато очакване.
Изморих се да преглъщам нищета.
Викам всяка нощ на мъртвите пазача
пред поредната заключена врата.
Изморих се под бетонната си стряха
да измислям дъжд и багри на дъга.
Изморих се и смехът ми се разплака
в нарисуван сън със преспи от тъга.
Никому ненужна обич разпилявам.
С гравитацията съм в ненужен спор.
Лягам всяка нощ в прегръдки от забрава;
Изморих се и си тръгвам. Сори...