13 abr 2011, 20:38

Изморих се 

  Poesía
612 0 2

Изморих се от несбъднато очакване.

Изморих се да преглъщам нищета.

Викам всяка нощ на мъртвите пазача

пред поредната заключена врата.

 

Изморих се под бетонната си стряха

да измислям дъжд и багри на дъга.

Изморих се и смехът ми се разплака

в нарисуван сън със преспи от тъга.

 

Никому ненужна обич разпилявам.

С гравитацията съм в ненужен спор.

Лягам всяка нощ в прегръдки от забрава;

Изморих се и си тръгвам. Сори...

© Росица Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??