13 апр. 2011 г., 20:38

Изморих се

748 0 2

Изморих се от несбъднато очакване.

Изморих се да преглъщам нищета.

Викам всяка нощ на мъртвите пазача

пред поредната заключена врата.

 

Изморих се под бетонната си стряха

да измислям дъжд и багри на дъга.

Изморих се и смехът ми се разплака

в нарисуван сън със преспи от тъга.

 

Никому ненужна обич разпилявам.

С гравитацията съм в ненужен спор.

Лягам всяка нощ в прегръдки от забрава;

Изморих се и си тръгвам. Сори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...