13 апр. 2011 г., 20:38

Изморих се 

  Поэзия
624 0 2

Изморих се от несбъднато очакване.

Изморих се да преглъщам нищета.

Викам всяка нощ на мъртвите пазача

пред поредната заключена врата.

 

Изморих се под бетонната си стряха

да измислям дъжд и багри на дъга.

Изморих се и смехът ми се разплака

в нарисуван сън със преспи от тъга.

 

Никому ненужна обич разпилявам.

С гравитацията съм в ненужен спор.

Лягам всяка нощ в прегръдки от забрава;

Изморих се и си тръгвам. Сори...

© Росица Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??