Изморих се
Изморих се от несбъднато очакване.
Изморих се да преглъщам нищета.
Викам всяка нощ на мъртвите пазача
пред поредната заключена врата.
Изморих се под бетонната си стряха
да измислям дъжд и багри на дъга.
Изморих се и смехът ми се разплака
в нарисуван сън със преспи от тъга.
Никому ненужна обич разпилявам.
С гравитацията съм в ненужен спор.
Лягам всяка нощ в прегръдки от забрава;
Изморих се и си тръгвам. Сори...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Христова Все права защищены
