Изморих се
Изморих се от несбъднато очакване.
Изморих се да преглъщам нищета.
Викам всяка нощ на мъртвите пазача
пред поредната заключена врата.
Изморих се под бетонната си стряха
да измислям дъжд и багри на дъга.
Изморих се и смехът ми се разплака
в нарисуван сън със преспи от тъга.
Никому ненужна обич разпилявам.
С гравитацията съм в ненужен спор.
Лягам всяка нощ в прегръдки от забрава;
Изморих се и си тръгвам. Сори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Христова Всички права запазени
