Изнасилено с вдъхновение
Под бяло небе - зелена трева,
над кална пътека - синьо небе.
Красиви графити на сива стена
и обич мечтана във мъртво сърце.
Надежда обесена в Кристалната стая,
метална врата се отваря с изскърцване;
въздухът свежо нахлува и плаши с омая
но остър е много, не става за гълтане!!!
Мрачен пейзаж, бледнее картина,
шепотът остър е и толкова бистър,
кожата бледа е днес на вампира,
шушкаш в ръцете му, лекарство във блистер,
поглъща те бавно на кванти, мечтите
подхранва ти, спри се не тръгвай във мрака,
боли го, умира. Нощем броят се звездите
а сутрин надеждата тихичко чака си,
чака си, чака...
пуши в кенефа
и ака,
и
ака
и ака...
... печална сред мирис на мисли прогнили
с умора прокудени,
мечтите са мъртви
и тъжни,
и счупени... :(
---------------------------------------
Послепис: Смятайте произведението за заключено, не желая никакви коментари или оценки, не съм поет, никога не съм могъл да пиша стойностна поезия, силната ми страна е само и единствено прозата, но днес просто ми се прииска да напиша нещо... задушавах се. Понякога на човек му идва просто да плаче.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados
