Изнасилено с вдъхновение
Под бяло небе - зелена трева,
над кална пътека - синьо небе.
Красиви графити на сива стена
и обич мечтана във мъртво сърце.
Надежда обесена в Кристалната стая,
метална врата се отваря с изскърцване;
въздухът свежо нахлува и плаши с омая
но остър е много, не става за гълтане!!!
Мрачен пейзаж, бледнее картина,
шепотът остър е и толкова бистър,
кожата бледа е днес на вампира,
шушкаш в ръцете му, лекарство във блистер,
поглъща те бавно на кванти, мечтите
подхранва ти, спри се не тръгвай във мрака,
боли го, умира. Нощем броят се звездите
а сутрин надеждата тихичко чака си,
чака си, чака...
пуши в кенефа
и ака,
и
ака
и ака...
... печална сред мирис на мисли прогнили
с умора прокудени,
мечтите са мъртви
и тъжни,
и счупени... :(
---------------------------------------
Послепис: Смятайте произведението за заключено, не желая никакви коментари или оценки, не съм поет, никога не съм могъл да пиша стойностна поезия, силната ми страна е само и единствено прозата, но днес просто ми се прииска да напиша нещо... задушавах се. Понякога на човек му идва просто да плаче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
