21.03.2009 г., 12:19

Изнасилено с вдъхновение

2.3K 0 12

Под бяло небе - зелена трева,

над кална пътека - синьо небе.

Красиви графити на сива стена

и обич мечтана във мъртво сърце.

 

Надежда обесена в Кристалната стая,

метална врата се отваря с изскърцване;

въздухът свежо нахлува и плаши с омая

но остър е много, не става за гълтане!!!

 

Мрачен пейзаж, бледнее картина,

шепотът остър е и толкова бистър,

кожата бледа е днес на вампира,

шушкаш в ръцете му, лекарство във блистер,

 

поглъща те бавно на кванти, мечтите

подхранва ти, спри се не тръгвай във мрака,

боли го, умира. Нощем броят се звездите

а сутрин надеждата тихичко чака си,

 

чака си, чака...

пуши в кенефа

и ака,

           и

              ака

                      и ака...

 

... печална сред мирис на мисли прогнили

с умора прокудени,

мечтите са мъртви

                                    и тъжни,

                                                    и счупени... :(

 

 

---------------------------------------

 

Послепис: Смятайте произведението за заключено, не желая никакви коментари или оценки, не съм поет, никога не съм могъл да пиша стойностна поезия, силната ми страна е само и единствено прозата, но днес просто ми се прииска да напиша нещо... задушавах се. Понякога на човек му идва просто да плаче.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леле, в голяма черна дупка си бил, хех, ама е много гот, радвам се на провокативни неща
  • Знам, че е заключено, ама това ми е любимото стихорворение от сайта!
  • Хареса ми!
  • Не, не смятам че отношението ми към хората които са ме коментирали заслужава да провокира негативни емоций, а творбата... защо я публикувах...? Не, не я публикувах аз а този който бях в мига когато ми хрумна да я напиша и да я публикувам. Просто частици от мен които понякога ми тежат адски и Мрежата е прекрасно място на което мога да се разтоваря от тях без да ги обриам на смърт. По-скоро на вечен живот. Всички тия неща някой ден ще ме надживеят, просто ще си ги има в сървърите. Каква страховита вечност...
  • Ам, меланхолия, меланхолия, но все пак... Не че искам да се меся...интересна ти е творбата,определено един доста нов поглед. Обаче това, което ме издразни... отношението ти към хората,които все пак са те коментирали. И към творбата... разбирам тази неудовлетвореност, но да бъдем честни, ако я мислеше за толкова ужасна...защо я публикуваш?

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....