13 may 2008, 15:58

Изненадващо 

  Poesía
551 0 5
Когато те няма, всичко става мъгла,
надеждата бледнее пред сълзите,
луната свети в мътните стъкла,
оглеждам я със страх в очите
бездушни и пресъхнали от болка,
къде си, мое късно щастие,
оставено да вехне без любов,
0, боже, докога и колко???
Не мога да живея без ръцете ти,
целувам ги, но те ми се изплъзват,
дали ще имам място в сърцето ти,
поглеждаш ме, но думите се сдържат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??