Изненадващо
Когато те няма, всичко става мъгла,
надеждата бледнее пред сълзите,
луната свети в мътните стъкла,
оглеждам я със страх в очите
бездушни и пресъхнали от болка,
къде си, мое късно щастие,
оставено да вехне без любов,
0, боже, докога и колко???
Не мога да живея без ръцете ти,
целувам ги, но те ми се изплъзват,
дали ще имам място в сърцето ти,
поглеждаш ме, но думите се сдържат.
Защо наказа моето безоблачно,
усмихнато, нехайно настроение,
когато те съзра, у мен безропотно
промъква се страхливото съмнение,
че ме владееш безвъзвратно,
безскрупулно и безнадеждно,
безмислено и непонятно,
безмилостно, страхливо, неизбежно...
Но защо???
© Камелия Кацарска All rights reserved.
