13.05.2008 г., 15:58 ч.

Изненадващо 

  Поезия
481 0 5

Когато те няма, всичко става мъгла,

надеждата бледнее пред сълзите,

луната свети в мътните стъкла,

оглеждам я със страх в очите

бездушни и пресъхнали от болка,

къде си, мое късно щастие,

оставено да вехне без любов,

0, боже, докога и колко???

Не мога да живея без ръцете ти,

целувам ги, но те ми се изплъзват,

дали ще имам място в сърцето ти,

поглеждаш ме, но думите се сдържат.

Защо наказа моето безоблачно,

усмихнато, нехайно настроение,

когато те съзра, у мен безропотно

промъква се страхливото съмнение,

че ме владееш безвъзвратно,

безскрупулно и безнадеждно,

безмислено и непонятно,

безмилостно, страхливо, неизбежно...

Но защо???

 

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??