Всеки път, щом ти изневерявах, бе от дълбока болка,
че заличаваш ме от сетивата си чрез други,
че все ти недостигах.
Но не в мен бе вината, Любов.
И все пак виновна чувствах се.
Исках мъката си да измия,
потапяйки се в ласките на друг.
Само за да забравя колко те обичам,
но не мога да те имам целия, необятния
само за мен.
Жадувах за вниманието ти, за времето ти.

Всичко по секунди засечено,
исках времето да спре, да не съществува.
И някъде там в безвремието ти и аз
да се отнесем, да вилнеят душите ни,
само с поглед да вникваме в тях, както винаги.
Исках само ласките ти, прегръдките ти,
целувките ти да траят вечно.
Исках ти и аз да бъдем вечно.