Изоставен

В залеза на своите чувства 

ти се спираш стресиран,сломен...

Не искаш утре да има,

защо ще ти е този нов ден.

Мислите хаотично прелитат,

не знаеш какво да правиш с тях...

Емоциите в теб се преплитат

и от самотата обзема те страх.

Защо ли тя те остави,

щом всичко за нея бе дал...

Защо безцеремонно те сгази,

без грам човещина и морал...

Дали онзи, другият ще ù дава

любовта, която ù бе дал ти

или ще я накара за тебе да страда

и да пролее егоистични сълзи.

Ще види ли душата ти изгрев

или ще я заключиш дълбоко в теб,

като от болката си затвор ù направиш

и сърцето си покриеш с лед.