27 апр. 2013 г., 21:29

Изоставен

755 0 0

Изоставен

 

 

В залеза на своите чувства 

ти се спираш стресиран,сломен...

Не искаш утре да има,

защо ще ти е този нов ден.

 

Мислите хаотично прелитат,

не знаеш какво да правиш с тях...

Емоциите в теб се преплитат

и от самотата обзема те страх.

 

Защо ли тя те остави,

щом всичко за нея бе дал...

Защо безцеремонно те сгази,

без грам човещина и морал...

 

Дали онзи, другият ще ù дава

любовта, която ù бе дал ти

или ще я накара за тебе да страда

и да пролее егоистични сълзи.

 

Ще види ли душата ти изгрев

или ще я заключиш дълбоко в теб,

като от болката си затвор ù направиш

и сърцето си покриеш с лед.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....