blood^rayne (Марина)
21 14
13 sept 2006, 17:11

Изоставена 

  Poesía
902 0 5

Ти си тръгна и останах сам-самичка,

себе си да търся във нощта.

Изоставена като във късна есен птичка,

притаила в песните си пролетта.

Ти си тръгна, в джоба си отнесъл

малък къс от моето сърце.

Другаде те носи твойта песен,

а сълзите парят моето лице.

А знам, че ти си ме забравил вече,

открил съкровище във нечии очи.

Пред мен стоиш, а чувствам те далече.

Не искам друг... Не искам теб дори.

© Марина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Този стих ми хареса най-много от всички твои за днес! Не искаш друг в момента, защото си наранена. Но това е неизбежно... Ще чакам с нетърпение новите ти стихове, в които да ни разкажеш за новата си любов...
  • Тожно, но много хубаво! Поздравления!!!
  • много хубаво!
  • Добре казано ;о) Все така!
  • За съжаление става така! Някой си тръгва и взема нещо от нас....но ние продължаваме! Браво!
Propuestas
: ??:??