Изоставена
Ти си тръгна и останах сам-самичка,
себе си да търся във нощта.
Изоставена като във късна есен птичка,
притаила в песните си пролетта.
Ти си тръгна, в джоба си отнесъл
малък къс от моето сърце.
Другаде те носи твойта песен,
а сълзите парят моето лице.
А знам, че ти си ме забравил вече,
открил съкровище във нечии очи.
Пред мен стоиш, а чувствам те далече.
Не искам друг... Не искам теб дори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени
