Изоставена

10 ago 2008, 22:50

Poesía » De amor

635 0 3

Питам се какво ми става,

заради теб любовта да оставя?!

Нима аз вече няма да обичам?

Нима в любов на друг аз няма да се вричам?!

Сгреших ли, като те оставих да си тръгнеш,

защо искам пак да ме прегърнеш?!

Не съм изпитвала такава самота,

не съм подозирала, че има страдание такова.

И всеки път, когато мисля си, че ще ти простя,

изпитвам болка нова!

Защо напусна ме заради нея?

Докога в такъв ад аз ще живея?!

Не помисли за моите чувства,

не си спомни за нашите мечти...

За теб животът продължава с пълна сила,

пред мене я прегръщаш ти,

целуваш я и сладко й шептиш!

Мислиш, че съм ти простила, но не съм.

Не мога да се примиря, че си мой само на сън!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stefitopz (Стефка Георгиева )

2008-08-11T13:16:54+03:00

На мен ми хареса, може би защото знам за каква болка говориш и също съм била в тази ситуация... Стиха ми хареса, но не ми хареса, че някой те е наранил по този начин. Бъди силна и продължавай, ще дойде щастието и за теб, прегръдки!!!
love_is_pain (Надежда Димитрова)

2008-08-10T23:03:33+03:00

Написах това,защото в момента се чувствам по този начин,но няма с кого да споделя ;(. Съжалявам,ако на някого не му харесва,не претендирам,че умея да пиша.
^l^ (Нежното Ласо)

2008-08-10T22:55:24+03:00

Любовта е болка.Щом си рекла-не питайОтдай се на страданието...