Изоставена
Питам се какво ми става,
заради теб любовта да оставя?!
Нима аз вече няма да обичам?
Нима в любов на друг аз няма да се вричам?!
Сгреших ли, като те оставих да си тръгнеш,
защо искам пак да ме прегърнеш?!
Не съм изпитвала такава самота,
не съм подозирала, че има страдание такова.
И всеки път, когато мисля си, че ще ти простя,
изпитвам болка нова!
Защо напусна ме заради нея?
Докога в такъв ад аз ще живея?!
Не помисли за моите чувства,
не си спомни за нашите мечти...
За теб животът продължава с пълна сила,
пред мене я прегръщаш ти,
целуваш я и сладко й шептиш!
Мислиш, че съм ти простила, но не съм.
Не мога да се примиря, че си мой само на сън!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Димитрова Всички права запазени
Отдай се на страданието...