Подай ми цвете в този късен час
погалено от вятъра на мислите.
Отдай ми се под звуците на валс
в изтръгнат от небитието писък.
Дококоснах те изящна статуетка,
възвишен порив в стръмна тишина.
Игрива в непорочното кокетка
сред най-мистичната виделина.
По трупове от рими те достигнах,
родена от безмълвието красота.
В цвета на еделвайс притихнала
над хребета неистов на смъртта.