30 oct 2020, 19:10  

Изотропно 

  Poesía
383 14 4

Подай ми цвете в този късен час
погалено от вятъра на мислите.
Отдай ми се под звуците на валс
в изтръгнат от небитието писък.

Дококоснах те изящна статуетка,
възвишен порив в стръмна тишина.
Игрива в непорочното кокетка
сред най-мистичната виделина.

По трупове от рими те достигнах,
родена от безмълвието красота.
В цвета на еделвайс притихнала
над хребета неистов на смъртта.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??