Oct 30, 2020, 7:10 PM  

Изотропно 

  Poetry
382 14 4

Подай ми цвете в този късен час
погалено от вятъра на мислите.
Отдай ми се под звуците на валс
в изтръгнат от небитието писък.

Дококоснах те изящна статуетка,
възвишен порив в стръмна тишина.
Игрива в непорочното кокетка
сред най-мистичната виделина.

По трупове от рими те достигнах,
родена от безмълвието красота.
В цвета на еделвайс притихнала
над хребета неистов на смъртта.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??