24 ago 2006, 20:34

Изпей ми

  Poesía
1.1K 0 4
Изпей ми песните, които
ми бяха толкова любими,
и същите онези песни,
оставили ни спомени незабравими.

Разкажи ми приказката стара,
доброто, във която побеждава,
онази приказка, която
повтаряше ми до забрава.


И онези стихове красиви,
които шепнеше ми във ухото,
когато бяхме двамата щастливи:
припомни ми ги от времето, доброто.

Спомни ми времето, когато
влюбено държеше ми ръката
и беше толкова уверен,
че верен ще ми бъдеш до смъртта си.

Но стига спомени, а разкажи ми
какво се случи между нас?
Какво попречи ни и раздели ни?
Разказвай!
Пак ще слушам във захлас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Мартии на всички останали за подкрепата!
  • Разговарял съм многократно с Ани и мога да ви уверя че има огромно сърце, с което може да обикне всички ни! Приеми моята обич, не спираи... а продължаваи да ни пееш!!!
  • хубаво пишеш
  • И на мен Поздрави!
    Пееш
    Вестин

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...