Aug 24, 2006, 8:34 PM

Изпей ми

  Poetry
1.1K 0 4
Изпей ми песните, които
ми бяха толкова любими,
и същите онези песни,
оставили ни спомени незабравими.

Разкажи ми приказката стара,
доброто, във която побеждава,
онази приказка, която
повтаряше ми до забрава.


И онези стихове красиви,
които шепнеше ми във ухото,
когато бяхме двамата щастливи:
припомни ми ги от времето, доброто.

Спомни ми времето, когато
влюбено държеше ми ръката
и беше толкова уверен,
че верен ще ми бъдеш до смъртта си.

Но стига спомени, а разкажи ми
какво се случи между нас?
Какво попречи ни и раздели ни?
Разказвай!
Пак ще слушам във захлас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Мартии на всички останали за подкрепата!
  • Разговарял съм многократно с Ани и мога да ви уверя че има огромно сърце, с което може да обикне всички ни! Приеми моята обич, не спираи... а продължаваи да ни пееш!!!
  • хубаво пишеш
  • И на мен Поздрави!
    Пееш
    Вестин

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...