5 abr 2007, 13:58

Изпепелена душа 

  Poesía
658 0 3
Душата ми неоцеляла
прави всичко да е цяла.
Как да кажа аз на нея,
че с пепелта ще тлея?

Усмихваш се напразно,
хората те гледат властно.
Душата ти отвътре се разкъсва,
с мечтите ти се пръсва.

Някой ден човек дано да бъда,
тогава душата си ще съдя,
че в болки дяволски, проклети
ме е осъдила навеки.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??