Безшумен е вече светът ми,
тъй мрачен и студен.
Без светлини са нощите ми,
сякаш мракът, като демон, се е настанил в мен.
Без думи са вече изреченията ми,
останали тъй загадъчни и скрити
в този мой отчаян ден.
Тихи молитви, безмълвни слова,
всяка казана дума е болка,
която остава във вечността.
Пътят от сърцето до устните е тъй далечен,
но пътят чезне някъде там, в дълбочината ...